Стриндберг в Дамаск
Репетиция по време на Есенния фестивал в Париж
2008
12 минути
През октомври 2008 г. цялата програма “Към Дамаск” е изиграна на Есенния фестивал в Париж в театър “Бастилията”.
“Жюли, Жан и Кристин” се играе на 20, 21, 2, 23, 24, 25 и 26.20.2008 г.
“Мъртвешки танц” се играе на 20, 21 и 22.10.2008 г.
“Стриндберг в Дамаск” се играе на 24 (от 21 часа), 25 (от 21 часа) и 26.10.2008 г. (от 17 часа).
“Стриндберг в Дамаск”
от Георги Тенев и Иван Добчев
Трета част от програмата “Към Дамаск”.
Премиера на 11.10.2007 г.
Един опит за “домогване до нереализираното, до мечтата, до абсолютното. Необяснимото. Отвъд зримото, отвъд възможното. В Дамаск.” Дамаск (или Тбилиси) като метафора. “Сфумато” разширява драматичната форма на “пътуващата драма” или на “драматичното пилигримство/поклонничество“, скъпа на Стриндберг, който никога не е престанал да преплита историята на пиесите си и тази на живота си. Но това е път, който напуска външния свят, за да опознае вътрешния свят. Това важи както за персонажите на тази пиеса, така и за онези от трите части на “Пътят към Дамаск”.
Театър “Сфумато” може би никога не е носил така добре името си, както с тази трилогия, чрез пътуването през меандрите на “раната Стриндберг”.
Жан-Пиер Тибода – в програмата за гостуването в Париж
Действително Стриндбергово е това представление на Добчев. Доколкото всичките му пиеси, независимо от етапите, в които ги подреждат изследователите му, са пиеси на сънната структура, огърлици от фрагменти, подобни на фрагментарната структура на съня. А спектакълът представлява именно игра на сънища, мечтания, копнежи, желания… Иван Добчев минава през света на Стриндберг като свят-двойник на модерния свят на хората. Този свят е жесток и мизерен, защото в него хората са пленници на желанията си и тленните си тела. Опустошен е от безверие, запълвано с модерната власт над човека от медицината. Красив е в поетичните си полети на творящия човек, в унищожителните си влюбвания… Текстът на Георги Тенев и Иван Добчев представлява игра, деконструираща сюжета на живота на Стриндберг, на културния контекст на този живот, на пиесите му, но и на наследниците му в писането, помнещи Стриндберг… Вписването на текста в монологичните актьорски потоци и визуално-светлинната, пластично-телесна конституция на представлението е всъщност майсторското постижение на режисурата, което носи наслада… Най-интересното и важното все пак в тази игра на сънища на Добчев е визуално-поетичното вписване на Стриндберговия сюжет не толкова в Изтока, колкото най-вече в българските културни пластове… Става дума за цялостното пластично-визуално, поетично вписване на Стриндберг в градско-селския български пейзаж, колкото личен и скъп на режисьора, толкова и типичен за българската модерност. Така Добчев беше показал Вуйчо Ваньо (Красимир Доков) с плетеното елече, сънуващ в средобедна дрямка сред ябълките. Ето там Стриндберг наистина е в Дамаск.
Виолета Дечева, “Култура”, бр. 37, 2.11.2007 г.
От 16 до 24.06.2007 г. в София се провежда отворено ателие “Стриндберг в Дамаск”, водено от Иван Добчев и Георги Тенев.
По време на XV международен театрален фестивал “Варненско лято” Иван Добчев провежда ателие-демонстрация “Стриндберг в Дамаск”, 6.06.2007 г.
Незавършен вариант на постановката е изигран на Sfumato Review в София, 21.06.2007 г. от 16 ч. Награда “Аскеер 2008” за поддържаща женска роля на Снежина Петрова.
Номинация за “Аскеер 2008” за съвременна българска драматургия.
Играна на празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол, 8.09.2008 г.
Играна на Националната сцена “Le Parvis” в Тарб, Франция, 17.10.2008 г.
Играна на Есенния фестивал в Париж (в театър “Бастилията”), 24, 25 и 26.10.2008 г.
Играна на Sfumato Review в София, 4.04.2009 г.
Постановката е поканена за участие в Международния театрален фестивал “Пасажи” в Нанси, Франция, 22 и 23.05.2009 г.
-
Постановка:
Иван Добчев
-
Сценография:
Иван Добчев и Даниела Олег Ляхова
-
Костюми:
Даниела Олег Ляхова
-
Видеофилм:
Любомир Младенов
-
Музика:
Асен Аврамов
-
Фотограф:
Симон Варсано
-
Участват:
Румен Трайков, Христо Петков, Снежина Петрова, Елена Димитрова, Малин Кръстев