Самолетът закъснява

“Самолетът закъснява”

По Борис Христов – поезия и документални текстове

Сценична версия на Маргарита Младенова

Обработка на документални текстове от Стефан Иванов

Първи спектакъл от програма “Терминал 2”.

Премиера на 27 октомври 2014 г.

Постановката е предхождана от Ателие върху поезията на Борис Христов, 22 – 30.04.2014 г. 

Липсват и едни от основните играчи като Маргарита Младенова, особено заради смелостта й да постави такава театрална инсталация като “Самолетът закъснява” – най-честно коментиращият настоящето спектакъл и затова най-трудно възприеман.

Гергана Пирозова, “Капитал Light”, бр. 5, 7 – 13.02.2015 г.

“Самолетът закъснява” се откроява с категоричната лична позиция на режисьора за днешната социална ситуация в България и с въздействащия и труден за правене и постигане начин на изразяването й чрез спектакъла. Маргарита Младенова използва вещо и неочаквано стратегията на древногръцката трагедия, за да предаде “колективния плач” на много от хората в България – дългогодишни вътрешни, а днес и действителни емигранти, не само чрез подбраните от нея и Стефан Иванов актуални документални текстове и стиховете на Борис Христов, но и чрез пространствено-визуалната форма и вътрешна архитектоника на сценичното действие. Спектакълът е изграден от две, намиращи се в постоянен диалог една с друга части. Първата реконструира колективната енергия и екстатичната рецитация на древногръцкия хор, само че днес състоящ се от млади съвременни хора, изговарящи актуални факти и настоящи емоции. Втората част представя “индивидуалните оплаквания” на отделните личности/актьори, разпознати в някои от незабравимите стихове на Борис Христов от “Вечерен тромпет” (1977 г.) и “Честен кръст” (1982 г.; в тази стихосбирка е включено и стихотворението “Самолетът закъснява”, инспирирало създаването на спектакъла и дало заглавието му…).

Камелия Николова, “Литературен вестник”, бр. 38, 26.11. – 2.12.2014 г.

Изграден от документални текстове и поезията на Борис Христов, “Самолетът закъснява” разчита изключително много на младите гласове на актьорите си. Той започва като комюнике-рецитал на заминаването, на напускането, на обезлюдяването, не заглажда острите политически ръбове, на които можеш да си срежеш пръстите, един дрезгав и изкрещян рецитал – и бавно намира най-вярното творческо решение, като се превръща единствено в усилвател на стиховете на поета.

Но какъв страховит усилвател!

За сетен път разбрах – поезията е последното убежище.

Когато го няма бъдещето, дори и тогава остава нещо. Остава поезията.

И си рекох – когато този спектакъл се пренесе на националния стадион “Васил Левски”, тогава ще се появи надежда. Това няма как да се случи. И никога няма да се случи. Но за миг си го представих.

Деян Енев, Портал “Култура”, 5.11.2014 г.

На 19.05.2015 г. е играна на III фестивал “Тара-ра-бумбия” (Територия за млад театър) в Благоевград.