Родилно петно

“Родилно петно”

От Николай Коляда

Превод от руски на Добринка Стефанова

Моноспектакъл на Мимоза Базова

Премиера на 27 ноември 2008 г. в зала Underground.

Мимоза Базова играе нелеката си съдба като персонажа на Жулиета Мазина – въпреки всичко тя съхранява в дъното на очите си някаква неизтребима вяра и доброта, сила и човекоустойчивост. Тя ни убеждава, че във всичко, случващо се с нея, с нас, все пак има някакъв, не винаги ясен, но непозволяващ ерозирането ни смисъл. Може би той е в любовта…

Никола Вандов, “Култура”, бр. 1, 9.01.2009 г.

Голямата изненада идва от Мимоза Базова с нейното експлозивно драматично изпълнение като полудяващата актриса в пиесата “Родилно петно”.

Асен Терзиев, Capitаl Light, бр.11, 21 – 27.03.2009 г.

…в “Родилно петно” Мимоза Базова постига онази степен на проникване и на “изваждане” на бял свят на страховете, мечтите, ужаса, надеждите и гибелта на нестандартния, белязан с различен живот и талант, но непотребен човек… Режисьорът Иван Добчев… разкрива в пиесата на Николай Коляда темата за архетипния белег и открива пред Мимоза Базова пътя към потресението и възвисяването.

Светлана Панчева, “Дума”, бр.42, 21.02.2009 г.

Това е спектакъл, който (ако е възможно днес) ни принуждава да мислим за основните истини. Те са като високоволтова дъга, породена от вибрациите между крайности, които имат вкус на кръв и мечти. “Родилно петно” на Коляда, Добчев и Базова стига отвъд оптимизма или песимизма, защото достига до точката, където за болката няма вече скрити тайни… Защото в този спектакъл езикът служи на живота, който не се случва, точно толкова, че да може героинята да остане в него. Иначе не би могла. Заедно с Юлия (Мимоза Базова) ще изрязваме от себе си приятелства-предателства, ще се слеем с кръвта на умиращо животно, ще бъдем животното, ще почувстваме недостиг на въздух при спомена за мъртвото дете. Чувството е като да вървиш нощем по неосветена улица и леден клон да те удари силно през лицето. Сълзите капят в мръсната пяна на неизмити чинии и правят дълбока дупка в мечтата. Вътрешно и външно се менят… Мимоза Базова е покъртително добра в тази роля… Мечтата е търсене на дом, на неосъщественото ни Аз на фона на хаоса. Когато сме умирали толкова пъти, колкото Юлия, не ни остава друго спасение, освен това “другаде и някъде”, защото ние сме всичко, което съществува, но не сме цялото. Съставните ни части са по-тайнствени и големи, отколкото можем да си представим. Този яростен лиризъм не е фалшива кръпка към тялото на спектакъла. Той е замах нагоре и напред. Слово и движение се превръщат в плът, достигат до корените. Моето разбиране за стойностната творба на изкуството е самата тя да изчезне от погледа, да бъде смляна и усвоена така, че реалност и фикция да се прелеят в едно, за да не ни оставят и място за съмнение, че всичко, което се случва, е животът. “Родилно петно” е точно такова късче изкуство.

Антоанета Дончева, “Култура”, бр.1.09.01.2009 г.

На 20.12.2008 г. Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) отличи Мимоза Базова с годишната си награда “за отстояване на театралното” в моноспектакъла “Родилно петно”.

Награда на САБ “Икар 2009” за главна женска роля на Мимоза Базова.

Играна на “Софийски театрален салон 2009”, 18.03.2009 г.

Номинация за “Аскеер 2009” за сценография на Венелин Шурелов.

Постановката е поканена за участие в Националния фестивал на малките театрални форми във Враца, 20.05.2009 г.

Постановката е поканена за участие в Международния театрален фестивал “Варненско лято 2009”.