Роден във Ветил

“Роден във Ветил”

Авторски спектакъл на Иван Добчев

По текстове на Ани Илков, Георги Господинов и Калин Янакиев

Постановката е част от програма “Nomina Trivialia” (“Прости названия”).

Премиера на 9 юни 2002 г. в салона на Нов драматичен театър “Сълза и смях”.

Първата версия на първия спектакъл от програма “Nomina Trivialia” първоначално се нарича “Раздялата ни като чувство”, а по-късно – “Дзен дзенувам”. Спектакълът е игран само веднъж в Сараево на 26.10.2001 г. и е копродукция с Международния театрален фестивал MESS в Сараево, Босна и Херцеговина. С него се открива фестивала MESS’01, където участва в раздел “Фестивални премиери”. В “Дзен дзенувам” играят Владимир Пенев, Диана Добрева, Мирослава Гоговска – Ласкин, Жана Рашева, Маргита Гошева, Петър Пейков, Иван Бърнев, Радко Савов, Антон Трендафилов. Музиката е на Георги Арнаудов. Видеофилм – Любомир Младенов.

След преработката, засягаща и текста, спектакълът получава името “Роден във Ветил”.

Работата върху програма “Nomina Trivialia” е започнала с ателието “Празните ходове”. Вторият спектакъл от програмата е носил условното название “Любовта ни като свойство” и е трябвало да бъде направен от Маргарита Младенова.

Аз възприемам “Роден във Ветил” в контекста на работата на “Сфумато” като театър на експеримента и риска и в тази точка мога ясно да изкажа своето: Да! Да, защото тази постановка и експериментира, и рискува… За мен най-важното е, че се приближих до театър като “Сфумато” и се запознах с хора като Маргарита Младенова и Иван Добчев – и много ги харесах. Бях респектиран от начина им на мислене. Те са създали и създават своя театър по някакъв особен – дали да не кажа перипатетически начин. Сякаш това е градина и допуснатите се разхождат, разговарят, правят, развалят… Харесва ми този status in statu, тръпчивите плодове на този странен труд ми харесват.

Ани Илков, “Театър”, 2002 г., бр. 7-8-9

Харесвам това, което ТР “Сфумато” прави. Когато Иван Добчев и Маргарита Младенова ми се обадиха да се видим в липсващата вече стаичка на старата сграда с идеята си за проекта “Nomina Trivialia”, ние дори не се познавахме лично… “Роден във Ветил” възприемам като високо представление. Може би дори по-високо отколкото ми се иска. Представление със стълба, по която може да се качваш и слизаш. Вертикално представление. Трудно представление, което няма да се хареса лесно. Представление на Иван Добчев, което, всички знаят, означава представление в процес, непрекъсната промяна и развитие. Лично за мен изработването на това представление беше много важен опит. За пръв път присъствах вътре, в самата работилница на “Сфумато”, и мога да кажа, че там наистина се работи яко, хвърчат стърготини и идеи. Първите дни си казваш, абе за какво вървят по най-трудния път, защо с часове нищят текстове, които няма да влязат в спектакъла. После постепенно разбираш, колко е важно онова, което не влиза в представлението. Колко е важно то да бъде разнищвано, обмисляно, тълкувано отвсякъде… Големият риск и големият залог на това представление (и на проекта “Nomina Trivialia”) е събирането на днешния български театър с днешната българска поезия, проза, философия. Тяхното срещане, разпознаване или неразпознаване, сега, в този момент. А иначе никой на никого не е длъжник. Като погледнем назад ще видим, че българската литература и българският театър много пъти са си имали приказката.

Георги Господинов, “Театър”, 2002 г., бр. 7-8-9

Моите текстове са публично достояние и в този смисъл всеки би могъл да ги прочете и “употреби” интелектуално, както обича. В случая аз ги предоставих без притеснения, дори само защото бях любопитен как те биха били “смелени” от такава мощна авторска “мелница”, каквато е Иван Добчев. “Роден във Ветил” е чудесен пример за интелектуален театър, какъвто малцина режисьори у нас могат да правят. Без да съм мислел за някаква бъдеща работа в театъра, бих се радвал да ме “четат” режисьори като Иван Добчев, Маргарита Младенова, а защо не и някои други от по-младите.

Калин Янакиев, “Театър”, 2002 г., бр. 7-8-9

Играна на XI Друмеви театрални празници “Нова българска драма” в Шумен, 15.05.2002 г., където Иван Добчев получава наградата за режисура, а Даниела Олег Ляхова и Иван Добчев получават наградата сценография.

Играна на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца, 18.05.2002 г. Пресконференцията преди премиерата е в Нов драматичен театър “Сълза и смях”, 26.05.2002 г.

Играна на XX международен театрален фестивал “Варненско лято 2002” в програмата “Специално поканени спектакли”, 10.06.2002 г. (представлението е обявено като премиера).

Играна на Есенния международен театрален фестивал “Сцена на кръстопът” в Пловдив, 19.09.2002 г.

Играна 11 пъти.