ОООО – Сънят на Гогол

“ОООО – Сънят на Гогол”

Николай Василиевич Гогол

По “Невски проспект”, “Иван Фьодорович Шпонка”, “Женитба”, “Записки на лудия”

Премиера на 16 април 2009 г.

Това не е просто спектакъл по текстове на Гогол, това е поредната експедиция на Сфумато в света на един автор. На хоризонта на нашето търсене се провижда фантасмагоричния гоголев силует, загърнат в прочутия си шинел, боязливо пристъпващ по всемогъщия Невски проспект – гигантската витрина на империята, където всекидневно дефилира Петербург.

Този град-призрак, налуден проект, вдъхновен от образа на небесния Йерусалим, Гогол припознава като свърталището на демоните и дяволите. Всред тях живеят човеците на Гогол – всички до един негови двойници, порождения на неговите страхове, копнежи и разочарования. И те, като своя създател, стоят пред загадката на битието – като Давид срещу Голиат, като Едип срещу Сфинкса, като охлюва срещу планината.

Бълнуват живота си на ръба между двете бездни – космоса и микрокосмоса, видимото и невидимото, съня и будността, опиянението и отчаянието. Зад трогателната сериозност, с която настояват да постигнат предназначението си, да изпълнят дълга си към феномена живот, наднича утробният страх от капаните на същия тоя живот. Женитбата като един от най-древните битийни капани, срещу който човешката мравка панически брани интимното си пространство. В балаганното, ексцентрично извечно движение на “божествения механик”, следата от единичното човешко действие произвежда ефекта на светулката през юни: светва и угасва.

Но милиардите просветвания изписват в мрака, може би невнятното за нас изречение на някакъв промисъл. Геният на Гогол освобождава интуицията ни за парадоксални, фантасмагорични прозрения, по-истинни от правата логика. Като догадката, че успехът е форма на смърт, а провалът – шанс за възкресение. Как другояче можем да проумеем човека като същество, което се стреми към щастието – и бяга от него, когато го срещне?

Маргарита Младенова и Иван Добчев

Даниела Олег Ляхова получава наградата “Аскеер 2009” в категория “Костюмография”.

Асен Аврамов получава наградата “Аскеер 2009” в категорията “Театрална музика”.

Номинации за “Аскеер 2009” за най-добро представление, за режисура, за сценография, за изгряваща звезда на Елена Димитрова, за поддържаща женска роля на Албена Георгиева и Мирослава Гоговска, за водеща женска роля на Снежина Петрова, за водеща мъжка роля на Цветан Алексиев.

Асен Аврамов получава наградата “Икар 2010” за авторска музика.

Маргарита Младенова и Иван Добчев са номинирани за наградата “Икар 2010” за режисура, Христо Петков е номиниран за наградата “Икар 2010” за главна мъжка роля.

На 8.06.2009 г. е играна в основната програма на Международния театрален фестивал “Варненско лято”.

На 14.09.2009 г. е играна на Есенния международен театрален фестивал “Сцена на кръстопът” в Пловдив.

Играна в рамките на фестивала “Дни на България в Русия” в Санкт Петербург (26.09.2009 г., Театър “Комисаржевска”) и в Москва (29.09.2009 г., Център “Мейерхолд”).

Играна на VII Международен театрален фестивал “Златен витяз” в Москва, 23.10. – 2.11.2009 г., където получава Специален диплом на международното жури в категорията “Театрален спектакъл” за “режисьорското постижение” на Маргарита Младенова и Иван Добчев.

На 3.11.2009 г. играна на IX Международен фестивал Есенни театрални срещи “Станциите на желанието” в Пазарджик.

На 22.03.2010 г. е играна на Софийски театрален салон.

На 1, 2 и 3.11.2010 г. е играна на Международния пролетен фестивал на сценичните изкуства (SPAF) в Сеул, Южна Корея.

На 9.05.2016 г. е играна на 56-ия Международен фестивал “Охридско лято” в Македония.

На 2.12.2016 г. е играна на Международния театрален фестивал “Интерференции” в Клуж, Румъния.

На 2.10.2017 г. е играна на Международния театрален фестивал “Димитрия” в Солун, Гърция.

Последното представление е на 3 декември 2019 г.