Мъртвешки танц

“Мъртвешки танц”

от Аугуст Стриндберг

Адаптация на Маргарита Младенова

Втора част от програмата “към Дамаск”.

Премиера на 13.04.2007 г.

Мощен спектакъл. В голямата зала “Мъртвешки танц”, който се играе в дъното на сцената, зад черен тюл, изглежда като излязъл от друго измерение. В този танц над отворен гроб, актьорите Светлана Янчева, Владимир Пенев и Цветан Алексиев разгръщат изумителната си сила. Извънмерният луд смях на финала сваля маските. Този тет-а-тет ad vitam eternam би могъл спокойно да се нарече ад. Където тези двамата са вече само покойници.

Майа Бутеле, “Либерасион”, 23.10.2008 г.

В “Мъртвешки танц” всичко се случва на остров, който жителите му наричат “малкият ад”… Омразата е абсолютна и може би тя е това, което ги държи заедно… Нямат какво да си кажат, освен да се замерват със “стари изтъркани фрази”, както казва Едгар. Сарказмът и агресивното остроумие са нещо обичайно в ежедневните им разговори, в очакване на смъртта, която вече чука на вратата. “Техните души са мъртви. Това са две тела – две мумии, наподобяващи човешки същества – които започват бавен танц през нищото”, казва Маргарита Младенова. Пристига Курт, приятел от младини. Шанс, възможност за спасение? Нищо такова… На свой ред станал куче, Курт захапва шията на Алис, младежката му любов. Той ще избяга и двойката ще се озове на дъното на бездната. “И там, казва Младенова, от тази бездна се издига абсурдната надежда, толкова слаба, колкото вика на новородено, надеждата за “нещо по-добро”. За да се пречистим. За да започнем след края”… Това вече е Бекет. Младенова подчертава, “смъртта поддържа пулса на каменните сърца, владее “просветения дух”, безсилен пред лицето й. Големият цивилизационен проект за Човека с главна буква се проваля в човека. Сгромолясването на Свръхчовека (Ницше) до звяра. Оттук до абсурдно-смешното в трагичното/абсурда на трагифарса, до “Краят на играта” (Бекет) крачката е една.”

Жан-Пиер Тибода – в програмата за гостуването на програма “Към Дамаск” в Париж

Награди “Аскеер 2007” за водеща мъжка роля на Владимир Пенев, за водеща женска роля на Светлана Янчева, за костюмография на Даниела Олег Ляхова.

Номинация за “Аскеер 2007” за най-добро представление.

Играна на XV Международен театрален фестивал “Варненско лято”, 5.06.2007 г.

Играна на Театралните празници в Хасково, 12.06.2007 г.

Играна на Sfumato Review в София, 20.06.2007 г.

Играна на Празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол, 5.09.2007 г.

Играна на Есенния международен театрален фестивал “Сцена на кръстопът” в Пловдив.

Номинация за “Икар 2008” за главна женска роля на Светлана Янчева. Награда “Икар 2008” за главна мъжка роля на Владимир Пенев.

Играна на XV международен фестивал на малките сцени в Риека, Хърватска, 9.05.2008 г., където Владимир Пенев получава наградата за най-добър актьор, Цветан Алексиев получава наградата за най-добра поддържаща роля, а Асен Аврамов – за най-добра музика.

Играна на 48-ми международен фестивал “Охридско лято” в Охрид, Македония, 10.08.2008 г.

Играна на Международния “Фестивал на крепостта” в Суон, Република Корея, 15 и 16.08.2008 г.

Играна на XV Международен мултимедиен фестивал Ex Ponto в Любляна, Словения, 17.09.2008 г, където постановката се класира на второ място във вота на публиката.

Играна на Националната сцена “Le Parvis” в Тарб, Франция, 16.10.2008 г.

Играна на Есенния фестивал в Париж (в театър “Бастилията”), 20, 21 и 22.10.2008 г.

Постановката е поканена за участие в Международния театрален фестивал “Пасажи” в Нанси, Франция, 19 и 20.05.2009 г.

Постановката още се играе.