Луда трева

“Луда трева”

По мотиви от произведението на Йордан Радичков

Сценична версия на Маргарита Младенова

Постановката е част от програма “Радичков” на ТР “Сфумато”.

Премиера на 8 октомври 1993 г. в Народния театър “Иван Вазов” (Сцена на IV етаж).

Проява, доказваща за пореден път, че не остава нищо друго, освен да се говори прекрасно за прекрасната неясност, да се говори удивено и удивително… Прецизно и отмерено, това представление обхожда ръбовете на граничното – духовно, телесно или друго, – без да натрапва пределността, която може да се окаже и безпределност, а ръбатостта – плавност и окръгленост, пореден повей на “онова нещо” в “лудата трева”. Многозначно и многозначително, приземено и постоянно приземявано, ала запътено към седмото небе, действеното и въздействено слово на Радичков е задействало истинско чародейно чудодейство на ведрото приемане и съгласие с невъзможността “онова нещо” да бъде познато и назовано… Уж камерен театър, а всъщност изискващ пределна интензивност и “спятост” на многогласието и многодействието, тоест уплътнена, извинете за израза, ансамбловост. А може би по-точното определение е ораториалност, тъй като цялото това надприказване, надиграване и надпяване следва принципите на по-скоро музикално и музикантско изграждане и разработване и така предотвратява възможните напъни за жанрово озаптяване. Нали сме луда трева, да не сме мислещи тръстики! Каквито и енергии да текат, каквито и светове да се пресрещат, те сплотяват постановчик, актьори и зрители в единението на “нежността и почудата”, където изблиците смях се засичат с изтръпването на непонятното. И понеже съм убеден, че в изкуството абсурдът е само привидност, а говоренето за неясното – осъзнатост, просто няма как да не кажа, че Маргарита Младенова и нейните актьори са постигнали повече от едно театрално събитие – превръщайки го в съ-битие на всички, посветени в шемета на лудата трева.

Георги Рупчев, “Култура”, бр. 43, 22.10.1993 г.

“Сфумато” прилича на японски женски отбор по волейбол. Те до обед тренират, следобед участват в турнири и веднага след мача – продължават да тренират. Но в “Сфумато” репетират с невидимото, само режисьорът знае къде е топката.

Йордан Радичков (отговори от пресконференцията в Бон), “Култура”, бр. 27 – 28, 15.07.1994 г.

Единственото спасение е поезията. “Луда трева” е пиеса за богатството, което бива унищожено от един всичко изчисляващ свят. Хората от Калиманица са по детски склонни към игра, наивни, изпълнени с копнежи.

Улрих Дойтер, “Вохенпост”, бр. 27, 1994 г.

Копродукция с Драматичен театър “Апостол Карамитев”, Димитровград.

На 29.01.1994 г. с представлението се отбелязва 50-годишнината на Цветана Манева (бенефис).

Награда “Аскеер 1994” за поддържаща женска роля на Светлана Янчева и Жорета Николова.

Играна в Димитровград, 31.05. и 1.06.1994 г.

Играна в официалната програма на фестивала “Варненско лято 1994”, 10 и 11.06.1994 г.

Играна на Биеналето “Нови пиеси от Европа” в Бон, Германия, 20 и 21.06.1994 г.

Играна на Празниците на изкуствата “Аполония 1994”, Созопол, 5.09.1994 г.

На 25.01.1995 г. е 50-ото представление.

Играна на Празниците на българското театрално изкуство в Благоевград, 1.05.1995 г.

Играна на Международния театрален фестивал “Съвременна драматургия” в рамките на “Културна столица на Европа” в Люксембург, 14.05.1995 г.

Играна на Театрални срещи “Иван Радоев и българското в българския театър”, в Плевен, 26.05.1996 г.

Играна в Дом “Витгенщайн” във Виена, 10 и 11.1995 г.

Играна на екофест в Сливен, 15.10.1995 г.

Последното представление в Народния театър е на 20.05.1996 г.

На 22.12.1997 г. има пресконференция за възстановяването на спектакъла под заглавие “Луда трева – втори петли” в новото помещение на театъра на бул. “Цар Освободител” 14.

На 24.01.1999 г. е 100-тното представление.

На 25.10.1999 г. е 104-тото представление, с което се чества 70-годишнината на Йордан Радичков.

На 2.02.2000 г. е последното, 106-о представление.