Хамлет: Да изглеждаш или да си

ХАМЛЕТ: ДА ИЗГЛЕЖДАШ ИЛИ ДА СИ”

Ателие с български актьори и студенти.

София, 19 – 30.04.2010 г.

Водещи: Маргарита Младенова и Иван Добчев

Програма “Шекспир 2010 – 2011”

Изходната ситуация в “ХАМЛЕТ” на Шекспир е пределно заредена с напрежение – старият крал Хамлет умира внезапно и също така внезапно неговото място се заема от брат му Клавдий, който просто ПОДМЕНЯ своя предшественик – слага короната му, заема мястото му в съпружеското ложе и даже “осиновява” сина му – младия Хамлет, който се изживява като студент във Витенберг. Младежът спешно е привикан за погребението на Бащата /плътта не трае, тя се скапва/, но успява да сколаса за сватбата на Майка си – Кралицата и Чичо си – Кралят. Животът си иска своето, животът продължава… В това нетърпеливо проявление на нагона на живата материя, на плътта да се реализира “тук – сега”, веднага, студентът от Витенберг, пришелецът, носещият паметта за предишните времена и ценности съзира някакъв нонсенс – “СВЕТЪТ Е РАЗГЛОБЕН”, подменен – фалшиво имитиращ истинския и отдал цялата си енергия в удържането на тази имитация. Кралят – Чичо е пошла имитация на Краля – Баща, сватбата/сношението с Кралицата – Майка е инцест, дори Офелия, “нимфата” Офелия!, може да се превъплъти в примамка, в проститутка в ръцете на сводника Полоний, предишните приятели Розенкранц и Гилденстерн са метаморфозирали в уши на Краля, Елсинор се е напълнил с Осриковци, изобщо “ИМА НЕЩО ГНИЛО В ДАНИЯ”. Нашият Хамлет се е завърнал в един свят, който е загробил Бащата /Бог е мъртъв/ и неговото място е заел Двойникът, Чичото. Узурпаторът на реалното царство няма друга цел освен утвърждаването във видимата реалност, няма ценност, която не е от тази реалност и в отстояването на която той не ще се спре пред нищо. Заплахата, която идва с Хамлет, е захранена от Духа на Бащата, от паметта за други ценности. Хамлет е протагонист на Невидимото. Светът на чичото Клавдий е огледален свят – отражение на една реалност. Неистинска реалност – без същност, без основания извън самата себе си. Живеещите в нея са приели тази условност безусловно – приели са лъжата за истина, подчинили са се на правилата в нея и са приели нейните “приложни” ценности:

– ДА ИЗГЛЕЖДАШ Е ПО-ЦЕННО ОТ ДА СИ – ДА ОТРАЗЯВАШ Е ПО-ЦЕННО ОТ ДА ИЗЛЪЧВАШ – ПОДМЕНЕНИЯТ/ФАЛШИВИЯТ ОБРАЗ Е ПО-ЦЕНЕН ОТ ОРИГИНАЛА

Срещу тази “приложност” на живеенето, срещу съответноста на Homo consumericus нашият Хамлет ще противопостави своята “неадекватност”, изплезването над сериозната логика на “държавното мислене”, невъобразимото, несъответното поведение на Лудия.

Подриване на устоите на “установеното” живеене; крайно, екстатично отрицание на века на Приложността; провокация към здравомислещото, окопало се във Видимото съществувание – това ще бъде хоризонтът на нашето ателие по Хамлет.

Маргарита Младенова и Иван Добчев