Долината на смъртната сянка: Иван

“Долината на смъртната сянка: Иван”

По “Братя Карамазови” от Фьодор Достоевски

Оригинална идея на Маргарита Младенова и Иван Добчев

Сценарий на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Георги Тенев

Втори спектакъл от “Програма Достоевски”.

С премиерите на вторите версии на двата спектакъла от програма “Достоевски” на 22 май 2004 г. се открива новата сграда на театъра на ул. “Димитър Греков” 2 (“Альоша” се играе от 17.00 ч., а “Иван” от 19.30 часа).

Първата версия на спектакъла има премиера на 13 май 2003 г. в Нанси, Франция.

Това е спектакъл за един самотник, най-самотният брат в “Братя Карамазови”. Ако четем заглавието на романа като метафора за човешкото братство, Иван е най-срамуващият се от генетичната си принадлежност. На него най му приляга формулата на Вл. Соловьов: “Срамувам се, следователно съществувам”. Срамът е най-непосредственото, органично на духа отношение към това, което е под него – плътското, материалният свят. Единственото същество, което Иван приема без стеснение, пред което се открива интимно е ангелоподобният брат Альоша. Само пред него, само за него Иван не се бои да прояви жалост към себеподобните и единствено с Альоша той може да сподели горчивината от провала на Божието Творение. И точно тук, в невъзможното благоговение, той търпи провал. Иван съзнава този провал, духът му се бори ожесточено с презумпцията, че цялото мироздание се крепи на простата вяра в безсмъртието на душата, умът му провижда Бездните на всепозволеността зад крехките устои на вярата. “Не Бог, а неговото творение не приемам аз”. Спектакълът ще се опита да изследва тази битка, в която залогът са човешката душа и разум, а арената е човешкото сърце. Крахът на Иван е най-енигматичният пласт на тази книга. Тайнственото пришествие на Иван, непонятните мотиви на неговото живеене в дома на Бащата, невъзможната любов с Катерина Ивановна, бесовските надигравания със Смердяков – това е материалът, с който ще се опитаме да конструираме капана за неописуемия човек Иван Карамазов.

Иван Добчев

“Иван”, втората част от диптиха “Долината на смъртната сянка” по “Братя Карамазови” от Достоевски на театър “Сфумато” от София, е като обърната ръкавица на първата, “Альоша”… Ако темпото на монолозите е общо за двете части на диптиха, ако актьорите и тук доказват своето майсторство, което спира дъха, този спектакъл е толкова различен от първия, колкото Господ от дявола, и толкова неразделен от него, колкото двамата братя Карамазови, Альоша и Иван.

Жан-Пиер Тибода, “Либерасион”, 14.12.2004 г.

Влак в нощта и един младеж, който пътува и сънува. Така започва “Иван”, втора част на диптиха “В долината на смъртната сянка”… Младият човек е Иван Карамазов. От тримата сина на Фьодор – шута, пияницата, развратника – той е интелектуалецът, поетът-философ, измъчван от желанията си за другаде и търсенето на абсолютното… От Достоевската лудост, от “трагиката на подземието”, изследвана от великия руски писател, “Сфумато” извлича като количество само една минимална частица (няколко параграфа от романа), но това е като концентрат, като извлечение на авторовата мисъл. “Аз убих баща си”, казва Иван. “И сега – какво?” Той не го е направил. Той се обвинява. Защо? Какво извършва Иван, като се обвинява за убийството? Какъв диалог води със своя двойник, с дявола? Скок в пропастта в меандрите и тайните на виновността и на обсесията. Както и “Альоша”, “Иван” се налага с визуалната и звукова мощ на една тайна церемония: изкуството на светло-тъмно, чувство за разсичане и за развитие на пространството, вдъхновено от фотографската работа с нейните ленти и контактни копия – пространство-време на съня. И изключителни, нажежени от страст актьори.

Фабиен Дарж, “Льо Монд”, 18.12.2004 г.

Играна на Фестивала “Пасажи” в Нанси, Франция, 13 и 16.05.2003 г.

Играна на Международния театрален фестивал “Варненско лято”, 10.06.2003 г. (от 20.30 часа).

Играна на Международния театрален фестивал “На брега” в Бургас, 14.09.2004 г.

Играна на XIV международен театрален фестивал “Балтийский дом” в Санкт Петербург, 9.10.2004 г.

Играна в Париж, в театър “Ла Тампет”, 1-9.12.2004 г. (8 представления). По време на гастрола е премиерата на документалния филм “Сфумато” – театралните номади“ (режисьор Любомир Младенов), открива се фотоизложбата на Симон Варсано за “Сфумато” и се провежда кръгла маса на тема “Все още ли е възможен катарзисът?”, в която участват Боян Манчев, Жорж Баню, Жан Кристоф Бай, Калин Янакиев и други.

Номинация за наградата на САБ “Икар 2005” на Веселин Мезеклиев за поддържаща мъжка роля.

Номинация за “Аскеер 2005” за поддържаща роля на Цветан Алексиев.

Играна на Международния театрален фестивал в Букурещ, Румъния, 1.05.2007 г.

Играна на Sfumato Review в София, 18.06.2007 г. Играна 35 пъти.

Актьорски състав на първата версия на представлението (с премиера на 13.05.2003 г. в Нанси, Франция): Христо Петков, Радко Савов, Жорета Николова, Цветан Алексиев, Красимир Доков, Диана Добрева, Йордан Биков

Актьорски състав на втората версия на представлението (с премиера на 11.05.2004 г. в София): Христо Петков, Веселин Мезеклиев, Иван Юруков, Жорета Николова, Йордан Биков и Цветан Алексиев