Долината на смъртната сянка: Альоша

“Долината на смъртната сянка: Альоша”

По “Братя Карамазови” от Фьодор Достоевски

Оригинална идея на Маргарита Младенова и Иван Добчев

Сценарий на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Георги Тенев

Първи спектакъл от “Програма Достоевски”.

Премиера на 22 май 2004 г.

С премиерите на вторите версии на двата спектакъла от програма “Достоевски” на 22 май 2004 г. се открива новата сграда на театъра на ул. “Димитър Греков” 2 (“Альоша” се играе от 17.00 ч., а “Иван” от 19.30 часа). По-късно в ролята на Катерина Ивановна влиза и Надя Конакчиева.

Първата версия на спектакъла има премиера на 12 май 2003 г. в Нанси, Франция.

“Кажете, Алексей – Альошка, кажи! Зосима – духовният баща – е мъртъв. Тялото му вони като всяка тлен. Заветите му напрягат, но не указват. Горната бездна мълчи. От долната вика Фьодор – физическият баща – “сладострастното насекомо”. Душата на Альоша е полето за предстояща битка. “Горе” и “долу” са вътре в нея. Момчето вече не е в манастира – и още не е в света. Никъде. В сламата като убежище. Като илюзия, че можеш да се скриеш, да останеш край пътя, да те отмине чашата на битието. Да останеш девствен, само с мъката по загубения рай. Позволено е всичко, само да останеш извън – не. Стихията на живота като бедствие, като провал и порив за спасение връхлита Альоша, преобръща сламения му заслон – райската колибка – моли, очаква, иска – какво? Иска да участваш. Да нагазиш в калта. Да обичаш – ако можеш – грозното и нещастното лице на ближния. Иска обреченото усилие да браниш заплашената кауза на духа, да поемаш и понасяш всяка вина като своя, да страдаш, да те боли, да знаеш какво и да не знаеш как – да си жив като рана – гол и невъоръжен. Като Давид, като Спасителя в ръжта, като Альоша.”

Маргарита Младенова

Театър “Сфумато” от България радикално преосмисля “Братя Карамазови”. Това е апокалипсис по Достоевски. От повечето спектакли, представени на това издание на фестивала “Пасажи” в Нанси, ще запомним усмивките, хумора, известно съучастничество с публиката. Но нищо подобно от българския театър… Този театър от София – град, носещ името на мъдростта – не е направен, за да забавлява… От “Братя Карамазови” драматургът Георги Тенев и режисьорите Маргарита Младенова (“Альоша”) и Иван Добчев (“Иван”) са запазили, според израза на българския философ Калин Янакиев, само “един несюжетен диалог, в който всички, говорейки един на друг, всъщност говорят през този конкретен друг на трансцеденталността”. Това, което дълбоко смущава, е, че тук не сме в афекта и емоциите. Това е театър, студен като смъртта. Или по-скоро като мъртвеца, светеца Зосима, в бдението на когото участва цялата фамилия Карамазови… Янакиев е точен, като казва, че героите на Достоевски са “пресипнали” в прекия смисъл, тоест затворени в една непоносима немота, от която излизат само за да провокират Бог и “да го задължат да се появи, за да отговори – през бурята”, както е отговорил на Йов. За да изискваш това изкупление или това проклятие, очевидно трябва да си в тотално страдание, в пълна безизходност. В каквото несъмнено е бил Достоевски, когато е писал този последен роман, в който непрекъснато се обръща към “трансцендентното”. В този смисъл, за сметка на нишката на историята, изборът на българския драматург дълбае в сърцето на същността. Той радикализира словото на автора, но също и го осветлява, кара ни да докоснем с пръст патетичните му духовни състояния. Както винаги при театър “Сфумато”, формата, много изпипана, е в служба на същността. Картините са великолепни: бдението над мъртвеца, каруцата със сеното, символизираща леглото, което си застила сладострастието, голямата маса на Иван, която се сгъва като челюст на насекомо. Играта на актьорите, която преминава през истинско разголване на душите и понякога на телата, е изключителна. Те са сякаш обитавани от демоните на съмнението, на отчаянието, на екзалтацията, на жестоката ярост и на блаженството… Този спектакъл ще се запомни като НТО, неидентифициран театрален обект.

Жерар Шабю, “L’Est Republicain”, 17.05.2003 г.

Първата версия на спектакъла има премиера на 12 май 2003 г. в Нанси, Франция. В ролите: Фьодор Карамазов – Красимир Доков; Альоша Карамазов – Радко Савов; Иван Карамазов – Христо Петков; Дмитрий Карамазов – Деян Донков; Смердяков – Цветан Алексиев; Хохлакова – Светлана Янчева; Катерина Ивановна – Диана Добрева; Грушенка – Мирослава Гоговска; Лиза – Маргита Гошева; София Ивановна – Жорета Николова; Мъртвият Зосима, Снегирьов – Йордан Биков; Ракитин – Антон Угринов.

Тази версия е играна на „Варненско лято“ и на “Аполония “.

Играна на Фестивала “Пасажи” в Нанси, Франция, 12 и 15.05.2003 г.

Играна на Международния театрален фестивал “Варненско лято”, 10.06.2003 г.

Играна на Празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол, 1.09.2003 г.

Играна на Международния театрален фестивал “На брега” в Бургас, 13.09.2004 г.

Играна на XIV международен театрален фестивал “Балтийский дом” в Санкт Петербург, 8.10.2004 г.

Играна в Париж, в театър “Ла Тампет”, 1-9.12.2004 г. (8 представления). По време на гастрола е премиерата на документалния филм “Сфумато – театралните номади” (с режисьор Любомир Младенов), открива се фотоизложбата на Симон Варсано за “Сфумато” и се провежда кръгла маса на тема “Все още ли е възможен катарзисът?”, в която участват Боян Манчев, Жорж Баню, Жан Кристоф Бай, Калин Янакиев и други.

Маргарита Младенова получава специалната награда “Златна муза” за принос в развитието на българо-руските културни връзки, 28.01.2005 г.

Номинации за “Аскеер 2005” за водеща женска роля на Светлана Янчева, за поддържаща мъжка роля на Цветан Алексиев.

Играна на Международния театрален фестивал в Букурещ, Румъния, 29.04.2007 г.

Играна на Sfumato Review в София, 18.06.2007 г.

Играна 33 пъти.