Ателие Бесът Плюшкин

“Бесът Плюшкин”

по текстове на Николай В. Гогол

Ателие с български актьори.

София, 15 – 25.04.2008 г.

Водещи: Маргарита Младенова и Иван Добчев

Покана за ателието

От доста години ТР “Сфумато” провежда ателиета като предварителен етап в подготовката на всеки нов проект. Ателието не е кастинг. Ателието е въвеждане на група доброволно ангажирали се с темата на проекта артисти в пространството и поетиката на бъдещия спектакъл. В този смисъл то е и квалификация; своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьори и режисьори, възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.

Всъщност голямата цел на ателието е да предизвика възбуда в творческата природа, да създаде въздух за живеене около видението на новия проект.

Началните стъпки, естествено, са мъчителни, непохватни, спънати като всяко прохождане. Цялата ни цивилизация – образование, обучение и културен контекст, са изградили мощни бариери пред това прохождане в пространството на поетичната реалност. Цивилизацията е мощна манипулативна система от клишета и в нея преуспяват овладелите ги – това е моралът на “юпитата”. Когато става дума просто за култура или за постмодерни упражнения, това би вършило работа и в театъра, но ние говорим за театъра като изкуство, като живот в една паралелна реалност, в която законите на реалното живеене са твърде относителни, да не кажем вредни.

Вредно е дресираното от масовата култура правило всичко да се обяснява и сдъвква като смисъл. Вредно е желанието (натрапено от пазара и конюнктурата) да се харесваш на всяка цена, т.е. да се превръщаш в стока за продан, да продаваш чар, усмивки, сълзи, емоции, секс и дори душевните си преживявания. Особено вредно е вроденото у актьора (въобще у човека) изкушение да повтаря вчерашния успех, да превръща в навик спонтанно възникналия импулс.

Хайнрих Бьол има едно кратко есе за риска на писателя. Когато застанеш срещу белия лист, нямат значение всички предишни романи, разкази, няма значение техният тираж, хвалебствените отзиви и дори Нобеловата награда. Пред белия лист писателят всеки път започва от нула, като при първия разказ, първия роман. Това ние смятаме за валидно и при правенето на театър. Трябва да осъзнаем, да приемем метафората, че правенето на театър, писането чрез движения и думи в празното пространство е като да пишеш върху крайбрежния пясък – вълната идва като завеса и зачерква вече записаното. И пак отново – но никога точно като преди. Някога, в началото на своя Театър-лабораториум, Гротовски каза, че актьорът трябва да се премери с Хамлет като със Слънчев лъч. За актьорите от конвенционалния театър, които имат самочувствието, че всичко могат да имитират, това звучи като претенциозна метафора. Според нас това е възможен път, неистова методология, мечта, чиято невъзможност да стане нещо видимо я прави още по-притегателна. Защото Сфумато е техника за рисуване именно на невидимото, недоказуемото с разума и опита.

Каним ви в нашето ново ателие, което сме нарекли “Бесът Плюшкин”. Надяваме се с ваша помощ да го превърнем във врата към поетиката на Гогол.

Ателието има за цел и да сформира актьорската трупа, с която да продължим създаването на бъдещия спектакъл по мотиви от “Мъртви души”.

Няма възрастови ограничения за участие. Режимът на провеждане на ателието е 10 – 14 часа всеки ден от 15 до 25 април на сцената на “Сфумато”.

Репетиционният период на “Мъртви души” е ноември 2008 – януари 2009 г. Кандидатите за участие трябва да подадат молба и кратка творческа справка (ако кандидатстват за пръв път) в администрацията при Валерия Попова.

Задължително условие за участие – да е прочетена поемата “Мъртви души”.

Очакваме ви!

Маргарита Младенова Иван Добчев

Публикувана в “Култура”, бр.14 (2762), 11 април 2008