Стриндберг в Дамаск

“Стриндберг в Дамаск”

от Георги Тенев и Иван Добчев

Трета част от програмата “Към Дамаск”.

Премиера на 11.10.2007 г.

Един опит за “домогване до нереализираното, до мечтата, до абсолютното. Необяснимото. Отвъд зримото, отвъд възможното. В Дамаск.” Дамаск (или Тбилиси) като метафора. “Сфумато” разширява драматичната форма на “пътуващата драма” или на “драматичното пилигримство/поклонничество“, скъпа на Стриндберг, който никога не е престанал да преплита историята на  пиесите си и тази на живота си. Но това е път, който напуска външния свят, за да опознае вътрешния свят. Това важи както за персонажите на тази пиеса, така и за онези от трите части на “Пътят към Дамаск”.

Театър “Сфумато” може би никога не е носил така добре името си, както с тази трилогия, чрез пътуването през меандрите на “раната Стриндберг”.

Жан-Пиер Тибода – в програмата за гостуването в Париж

Действително Стриндбергово е това представление на Добчев. Доколкото всичките му пиеси, независимо от етапите, в които ги подреждат изследователите му, са пиеси на сънната структура, огърлици от фрагменти, подобни на фрагментарната структура на съня. А спектакълът представлява именно игра на сънища, мечтания, копнежи, желания… Иван Добчев минава през света на Стриндберг като свят-двойник на модерния свят на хората. Този свят е жесток и мизерен, защото в него хората са пленници на желанията си и тленните си тела. Опустошен е от безверие, запълвано с модерната власт над човека от медицината. Красив е в поетичните си полети на творящия човек, в унищожителните си влюбвания… Текстът на Георги Тенев и Иван Добчев представлява игра, деконструираща сюжета на живота на Стриндберг, на културния контекст на този живот, на пиесите му, но и на наследниците му в писането, помнещи Стриндберг… Вписването на текста в монологичните актьорски потоци и визуално-светлинната, пластично-телесна конституция на представлението е всъщност майсторското постижение на режисурата, което носи наслада… Най-интересното и важното все пак в тази игра на сънища на Добчев е визуално-поетичното вписване на Стриндберговия сюжет не толкова в Изтока, колкото най-вече в българските културни пластове… Става дума за цялостното пластично-визуално, поетично вписване на Стриндберг в градско-селския български пейзаж, колкото личен и скъп на режисьора, толкова и типичен за българската модерност. Така Добчев беше показал Вуйчо Ваньо (Красимир Доков) с плетеното елече, сънуващ в средобедна дрямка сред ябълките. Ето там Стриндберг наистина е в Дамаск.

Виолета Дечева, “Култура”, бр. 37, 2.11.2007 г.

От 16 до 24.06.2007 г. в София се провежда отворено ателие “Стриндберг в Дамаск”, водено от Иван Добчев и Георги Тенев.

По време на XV международен театрален фестивал “Варненско лято” Иван Добчев провежда ателие-демонстрация “Стриндберг в Дамаск”, 6.06.2007 г.

Незавършен вариант на постановката е изигран на Sfumato Review в София, 21.06.2007 г. от 16 ч. Награда “Аскеер 2008” за поддържаща женска роля на Снежина Петрова.

Номинация за “Аскеер 2008” за съвременна българска драматургия.

Играна на празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол, 8.09.2008 г.

Играна на Националната сцена “Le Parvis” в Тарб, Франция, 17.10.2008 г.

Играна на Есенния фестивал в Париж (в театър “Бастилията”), 24, 25 и 26.10.2008 г.

Играна на Sfumato Review в София, 4.04.2009 г.

Постановката е поканена за участие в Международния театрален фестивал “Пасажи” в Нанси, Франция, 22 и 23.05.2009 г.